Броени часове преди да поеме към следващото предизвикателство Атанас Скатов сподели с инж. Николай Чомаковски тайната на своя успех по пътя за превземане на поредния осемхилядник – а именно „Да не спираш да се бориш и никога да не се отказваш“. Алпиниста и инж. Чомаковски споделиха мнението, че както в бизнеса, така и в спорта за да успееш е необходим непоколебим дух, несломима вяра и силна мотивация. След двете си изкачвания на Еверест - Наско остава е единственият българин, покорил световния първенец от север и от юг, Лхотце, Чо Ою, Анапурна и още няколко първенци от хималайската корона. Световен рекорд по бързина е изкачването му на Макалу - за 4 дни, само с едно преспиване в базов лагер. Миналия месец изкачи третия по височина и често определян като най-труден за изкачване – Кангчендзьонга.

„Трудностите бяха комплексни, защото Канчендзьонга е много отдалечен, дълго време се върви към базовия лагер, тръгва се от много ниска денивелация – само 1000 метра, а базовия лагер е на височина 5 500 м. Дълго е и разстоянието от последния лагер до върха и е с голяма денивелация, като последната част е скално катерене“ – сподели Наско. Според мнението на всички алпинисти, които са го покорили, това е най-трудния за изкачване връх. Наско сподели още, че заболяването му на няколко пъти е осуетило желанието му да го превземе върха без кислород, но не се е предал. Останал е на самия връх около 40 минути - снежна част около 40-50 кв. м. с много лека денивелация. В знак на благодарност за подкрепата, Наско поднесе на Николай пано с красивата гледка от невероятния върх и разказа за свещенния за Непал и Индия Канчендзьонга. Сподели за причината поради която върха е забранен за изкачване от индийска страна – а именно заради многобройните загинали алпинисти. Алпинистът призна, че е изпитвал чувство на страх в единични случаи, които са критични. По принцип обаче, ако един алпинист изпитва страх е по-добре да не тръгва, защото критичните ситуации са на всяка крачка. Наско сподели, че изкачването на върха е било едно много сериозно изпитание на волята - говорим за 50-дневна експедиция, като атаката на върха е крайният етап. Наско сподели и за активната си подготовка в България, преди изкачването на осемхилядника и обясни колко е важно един алпинист да тръгне подготвен за да съумее да устои. Наско разказа, че денивелацията между щурмовия лагер и върха е над 1000 метра, а последната част е скално катерене с много трудни пасажи. Скалната пирамида е 500-600 метра със 150-200 метра денивелация. По нея няма сняг и се катериш по скала, което е по-трудно и бавно. След превземането на върха за около 4-5 часа Наско слиза до щурмовия лагер, като на едно от местата е трябвало да чака близо час, тъй като е било трудно разминаването с хора от други експедиции. Там е починал за около час и половина, отново е продължил надолу - към полунощ е достигнал базов лагер. Общо изкачването от лагер 3 и слизането до базов лагер е продължило 45 часа - време, в което не се спи.

Синът на Наско – Васко, също беше на гости на инж. Чомаковски и сподели, че няма непокорен от двама им връх в България. Васко споделя идеите на баща си, както и страстта към алпинизма, но все още не е избрал с какво ще се занимава, когато порасне.

Наско сподели, че „най-много го вълнува, че унищожаваме природата и планетата, защото замърсяванията са в глобален мащаб. В голямата си част сме консуматори, изчерпват се природните ресурси, изсичат се гори, питейната вода намалява“ . Наско призова всички хора да проявят разум и да дадат своя принос за опазването на природата. С този призив преди броени дни Наско беше избран за Зелена личност – част от Националния конкурс „Най-зелените компании в България“, организиран от b2b Media.

На 13 юни д-р Атанас Скатов се отправя към поредното си предизвикателство в Каракорум (Пакистан) – осемхилядниците Гашербрум I (8080 м) и Гашербрум II (8035 м) .

А ние, му пожелаваме успех и го очакваме в България за да ни разкаже поредната история за могъществото на човешкия дух и места, където природата е безмилостна, а смъртта дебне на всяка крачка.